ДОЩЯ̀ВА МИ СЕ, несв.; дощè ми се, мин. св. дощя̀ ми се, прич. мин. св. деят. дощя̀л ми се, дощя̀ла ми се, дощя̀ло ми се, дощèли ми се, св., непрех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Обзема ме желание, поисквам да извърша, да постигна или да получа нещо; доисква ми се, приисква ми се. От друга страна пък този нов и толкоз тежък и стеснителен живот пораждаше у него цял куп мисли и чувства .. и дощява му се да пообмени с някого някои от тези си мисли и чувства. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 239. Той въздъхна изшироко с гърдите си и почти му се дощя да извика и запее. Ив. Вазов, Съч. ХII, 107. Дощя му се да види какви коне са изкарани днес за продаване. Й. Йовков, ЖС, 43. Аз се предадох на четене, писане, превеждане .. Но и това ми омръзна и ми се дощя да прекрача прага на Софийския университет. СбЦГМГ, 340. Мамо льо, стара свекърво, / .. / аз ща на лозе да ида, / .. / че ми са ѝ грозде дояло, / дояло, мамо, дощяло. СбВСт, 347.